Червата всъщност разговарят с мозъка, освобождавайки хормони в кръвта, които за около 10 минути ни казват колко сме гладни или че не би трябвало да изядем цялата пица. Едно ново проучване, публикувано в списание Science, разкрива, че червата имат много по-директна връзка с мозъка чрез нервна верига, която им дава възможност да предават сигнали само за секунди. Констатациите могат да доведат до нови лечения на затлъстяването, нарушения на храненето и дори депресия и аутизъм - всички, които по един или друг начин са свързани с неправилното функциониране на червата.
Местата, до които достигат сигнали от червата в мозъка, са инсулата, лимбичната система, префронтална кора, амигдалата, хипокампусът. Сферите на въздействие на тези области са за чувство, обработване на емоциите, морал, изпитване на страх, памет и мотивация. Tова означава, че сигнали от червата могат да оказват влияние върху тези области.
Най-важният сигнален път от храносмилателната система към мозъка минава през nervus vagus (блуждаещия нерв). Когато нервът изпраща стимули с определени честоти, хората могат да се чувстват добре или да изпитват страх. Мозъкът получава информация от нерва, за това какво се случва в тялото.
Червата са най-големият сензорен орган в тялото, заради голямата си повърхност и сложна нервна система. Научно изследване за въздействието на чревния микробиом върху човешкия мозък, проведено през 2013, показва, че след 4-седмично приемане на микс от бактерии, има видими промени в някои мозъчни ареали, най-вече в областите отговарящи за емоциите и болката.
Съществува връзка между раздразнените черва, стреса и депресията. При синдрома на раздразненото черво често има дискомфорт и бълбукане в корема и тенденция към диария или запек. Често тези хора страдат и от състояния на тревожност или депресия. При хората с раздразнени черва, има повишена активност в емоционалния сектор на мозъка, в който се обработват неприятните чувства.
Стресът е един от най-важните дразнители за мозъка и червата. Ако мозъкът се бори с проблеми, който иска да разреши, му е нужна повече енергия. Тази енергия се набавя от храносмилателната система, която започва да пести енергия при храносмилане, образува по-малко слуз и намалява своята кръвна циркулация. Ако това продължи дълго и мозъкът постоянно е в състояние на извънредна ситуация, то червото започва да изпраща неприятни сигнали към мозъка. Могат да се появят изтощение, липса на апетит, неразположение или диария.
Един от факторите, определящи доброто здраве на храносмилателните органи е чревната микрофлора. Става дума за микроорганизми, които обичайно колонизират вътрешността на дебелите черва. Някои от тях са приятелски настроени и са в полза на тялото ни. Други са по принцип патогенни, но обичайно са доминирани от приятелските и имат неутрално поведение. При стресови ситуации, неразположения и отслабване на имунната система, те се размножават взривно и причиняват различни болести.
Изборът на добра храна през целия живот чрез отказване от преработените храни и заменянето им с повече плодове, зеленчуци и пълнозърнести храни може да окаже значимо положително влияние върху физическата сила и работоспособността в бъдеще, гарантирайки добро здраве до старини.
Друг начин за постигане на баланс на чревната микрофлора е като приемаме пробиотици, внесени отвън като хранителни добавки. Те много бързо се адаптират, изграждат колонии и възстановяват баланса на чревната микрофлора, разрушен по някакви причини – примерно – при прием на антибиотици.
Натуралните източници на пробиотици са естествено ферментиралите храни, получени благодарение на добавянето на млечнокисела закваска. Киселото мляко е една от най-добрите и класически пробиотични храни. Друга такава храна е ферментиралото кисело зеле. Това е само малка част от списъка с полезни и богати на естествени пробиотици храни. При съвременния начин на живот и забързано ежедневие, малко семейства имат възможност в домашни условия да приготвят тези така полезни храни. Тук на помощ идва:
Коментари