„Помоли ме аз да разкажа историята, защото тя все още няма сили да го направи сама. А и защото не иска да се губи време, в което много хора могат да се спасят“, споделя Саркисян и продължава:
„Разказът се базира на дневника ѝ, който тя води от първия ден на заболяването им.
Но преди това, искам да обърна внимание на два факта:
1. Наблюденията ѝ са лични, върху общата симптоматика на трима от семейството. Това по никакъв начин не означава, че ходът на болестта е еднакъв за всички!
2. Държавата в лицето на съответните институции е информирана. Лечението се провежда вкъщи, където тя сама започва да събира информация, консултирайки се с лекари по телефона и наличната информация в интернет.
Ден 1 – 14 март. Денят започва с главоболие. Чувството е все едно главата ти е в скафандър. Болката е отпред и отстрани. Минава с хапче и може да решиш, че е инцидентно. На следващия ден обаче, главоболието се повтаря.
Ден 2 – Към появилото се отново главоболие се прибавя и леко втрисане, вероятно първа проява на температура, която все още не се усеща. Отпадналост.
Ден 3 – Температурата се появява няколко пъти в границата 37,2 – 37,8. Не е висока, спада и без медикаменти. Единият член на семейството е без температура, другият еднократно, а при нея 3-4 пъти в рамките на 3 дни (37,5/37,2/37,1). Апетитът изчезва.
Ден 4 – Започва кашлицата. Езикът, устата и гърлото са сухи. Пресипналост. Тук има една голяма разлика между тях и повечето заболели – тяхната кашлица е влажна!
Ден 5 – СПОРНИЯТ СИМПТОМ – Някъде по това време обонянието и вкуса изчезват. И при тримата! Никаква миризма, дори острата на дезинфектант, не се усеща. Всичко, което ядеш, има вкус на пластмаса.
Кашлицата продължава, като след няколко дена се появяват и жълто-зелени храчки. Гърлото става червено, с болки, но без надути и болезнени сливици. Най-дълго продължаващия симптом е сухотата в цялата устна кухина и гърлото, особено през нощта, когато се появява и обилно потене, дори без температура. Специфично усещане е и дезориентацията при будене.
Ден 6 до Ден 9 – Към общото състояние се добавят диария, сърцебиене, спорадично запушен нос.
Ден 10 – Езикът е грапав, полепнал с власинки в плътен бял слой. Слюнката е лепкава и се събира в гърлото щом легнеш. Вероятно когато чистенето започне.
Ден 12 до Ден 15 – Гърлото е нестабилно, понякога главоболието се появява отново, вероятно на стресова основа.
“Звучи ужасно, но всъщност не е толкова тежко, казва ми тя. По-скоро симптомите са продължителни и постоянно увеличаващи се на брой. Важно е да се убие вирусът в първите няколко дена, докато още е в гърлото! Слезе ли надолу, вече става тежко…“
Да, тя знае и това. Защото при мъжа ѝ болестта се разви точно така.
„Всичко е като в 19 век! Никой не знае точно какво да ти каже“, споделя още заразената. Но това, в което е убедена е, че когато вирусът срещне една добре подготвена имунна система, болестта протича много по-леко!"
Статията е заимствана от сайта Monitor.bg.
Коментари