Още в древността хората са знаели, че сладката храна е по-приятна на вкус, отколкото горчивата, но е било много трудно да я намират - достъпни за тях са били само плодовете и медът.
В средата на първото хилядолетие пр.Хр. в Индия местните хора започнали да изваряват праха от сока на захарната тръстика. Полученият продукт първоначално използвали само като лекарство, но след време хората започнали да подслаждат с него различни ястия.
След неколкостотин години плантации за захарна тръстика се появяват в Китай, а после и в Персия. Европейците дълго време не са произвеждали захар, а вносната е била много скъпа. Едва през 1747 година немският химик Андреас Марграф открива, че кристална захар може да се получава от цвеклото. В резултат на това продукта поевтинял рязко и станал достъпен за всички.
Много скоро обаче науката установява и неприятните последствия от захарта - от нея се развалят зъбите и фигурата. Лекарите побързали да я обяват за световно зло.
Дори и днес някои диетолози наричат захарта “убиец” и я обвиняват за всевъзможни болести - от неврозата при децата до рака при възрастните. Мнозина използват израза “бялата смърт”.
В действителност, много от обвиненията към захарта не са верни. Доказано е, например, че децата, които ядат много сладко, не страдат от хиперактивност, както се е смятало преди. Но всички лекари са солидарни: от прекомерната употреба на захар се затлъстява, защото това е висококалоричен продукт, който практически не съдържа витамини, минерални вещества или целулоза. Този, който употребява в храната си много захар, яде и друго, а това са допълнителни калории и съвсем естествено човек започва да дебелее.
Захарта на кристали или на бучки е само един от видовете захар - захароза (съдържа се в цвеклото и захарната тръстика). Още съществуват фруктоза (в плодовете и меда), малтоза (в покълналите зърна), глюкоза (в меда на плодовете) и лактоза (млечна захар).
Природният вид захар, който се съдържа в плодовете е по-полезен от чистата захар на кристали. Но и тук се крие опасност - човек трудно може да контролира количеството захар, което консумира.
През 2003 г. Световната здравна организация (СЗО) даде свой отговор на този въпрос - не повече от 10% от калориите, които са допустими за деня. Изчислено в грамове се получава количество от чиста захар не повече от 60 г за мъжете и 50 г за жените. Не трябва да се забравя, че в 1 бутилка газирана напитка също се съдържа захар - около 40 г. Ако сме добавили захар в кафето или чая, то това означава, че нормата за деня е изчерпана.
Много диетолози възлагат големи надежди на заместителите на захарта - изкуствени хранителни добавки, които са стотици пъти по-сладки от захарта, но са лишени от нейната калоричност.
Последните изследвания обаче показват, че захарозаместителите също повишават апетита и човек отново започва да пълнее. В големи количества те вредят и на стомаха. Много специалисти твърдят, че те са като цяло вредни за здравето.
В редица страни изкуственият подсладител цикломат е вече забранен, а той е 30 пъти по-сладък от захарта. Учени твърдят, че той може да доведе до бъбречна недостатъчност. Други заместители също са обвинявани нееднократно в наличието на странични ефекти, но тяхната вредност все още не е научно доказана.
Здраве.bg
Коментари