Класическите директни продажби са първоначалната форма на търговията и водят началото си още от времето преди Христа. Печеленето на пари в действителност още преди нашето летоброене е било силен стимул човек да поеме на път, за да разпространява своята стока.

По-късно, през Средновековието, пътуващите търговци често били и вестоносци, или тогавашните “репортери”. Те се радвали на високо социално и икономическо признание. Марко Поло е един от най-известните търговски пътници на своето време. Според историците на него дължим създаването на оживена търговия между Изтока и Запада.

Малко по-късно в Америка т.нар. „Yankee Peddler“ (северноамериканските амбулантни търговци) ходят пеш при своите клиенти. Онези, които печелят повече, пътуват на кон или дори с файтон.

Въпреки това едва през 20-и век директните продажби придобиват истинска популярност. Икономическата криза, високата безработица и необходимостта от прехрана на семейството ги правят още по-популярни. Появата на домашните партита през 50-те години им придава ново измерение. Директните продажби се утвърждават като удобен начин за печелене на пари: клиентите се събират в дома на някоя домакиня, за да видят презентация на продукти и да открият нови приятели.

Разрастването на директните продажби открива пред тях перспективи за успех.