Съюзниците на нашия организъм
Предимства на пробиотиците
В човешкия организъм обитават огромен брой микроорганизми, необходими за неговото оцеляване.
По-конкретно става въпрос за 1013 до 1014 бактериални клетка, които съставят микрофлората на червата, брой надхвърлящ този на клетките в човешкия организъм.
Тези микроорганизми се делят на 300 до 500 различни видове категории, които се различават значително от човешките.
Балансът между бактериите, естествено съдържащи се в човешкото тяло, и наличието на патогенни такива определя здравословното състояние на индивида. Родът и видът на бактериите, които съставят храносмилателната ни система, се определят както от генетични, така и от фактори на околната среда. Доколкото се отнася за факторите на околната среда, независимо от храненето, което е най-важният, изглежда влияние оказва дори и начинът, по който човек е роден (нормално раждане или с цезарово сечение).
И така, колкото повече тези бактерии се хранят правилно и ги поддържаме в добро състояние, те допринасят на свой ред за поддържане на доброто ни здраве. Правилното функциониране на храносмилателната ни система зависи до голяма степен от милиардите бактерии, които живеят в нея и които обикновено наричаме "чревна микрофлора".
Бактериите, които обитават стомашно-чревния тракт, са основно анаеробни, т.е. не се нуждаят от въздух, за да живеят, като в голяма степен там се намират следните щамове: Bacteroides, Bifidobacterium, Clostridium, Peptococcus, Peptostreptococcus и Ruminococcus. Разбира се, съществуват и такива, които могат да живеят с и без въздух, които основно са както следва: Echerichia, Enterobacter, Enterococcus, Klebsiella, Lactobacillus и Proteus.
Функционирането на чревната система, както споменахме по-горе протича гладко, ако количеството на полезните бактерии надвишава това на патогенните. Но имайки предвид модерния начин на живот (най-вече в големите градове), ежедневния стрес, нездравословната храна и честата употреба на медикаменти и антибиотици, равновесието, което описахме, се нарушава в полза на патогенните микроорганизми. В резултат на горното налице е чревна неустойчивост, която благоприятства развитието на множество заболявания. Според експертни комисии в чревната микрофлора като пробиотични се определят живите микроорганизми, които когато се набавят в определени количества, имат благоприятен ефект без значение какво е съществуващото хранене на индивида.
Това определение не се променя, когато касае чревната микрофлора или колониите, както и временните такива, образувани в чревния тракт на човека, защото пробиотичните организми могат да оказват въздействие локално или по време на преминаването им от стомашно-чревната система. В заключение, според това определение тези микроорганизми трябва да са живи, а не пастьоризирани или иначе казано неактивни. В наши дни пробиотичните препарати или продукти се характеризират като единични или смес от живи микроорганизми, които подобряват качеството на микрофлората в организма приемник.
Основните бактериални щамове са:
Лактобацилите като Lactobacillus acidophilus, L.casei, L.Brevis и др. Gram-положителни коки като Lactococcus lactis, Streptococcus salivarius и др. Бактерии от рода на Bifidobacterum като B.animalis, B.infantis и др.
Свойства на пробиотиците
Повечето проучвания са изследвали ефекта на пробиотиците за правилното функциониране на имунната и храносмилателната система, въпреки че те са пряко свързани помежду си. В обобщение е доказано, че адекватният прием на пробиотици е ключов параметър на един добър хранителен модел.
Пробиотици и имунна система
Стомашно-чревният тракт, и по-конкретно чревният епитал заедно с естествената микрофлора, се явяват първата бариера срещу патогенните микроорганизми, антигени от храната, чревната микрофлора и вредни фактори, съдържащи се в чревния лумен.
Важно е да се отбележи, че микробната флора на червата, епителът и имунната система на чревната лигавица са стамошно-чревната екосистема. За цялостното морфологично и функционално съзряване на храносмилателната система е необходимо наличието на трите фактора. Наблюденията от научни изследвания са документирали реципрочната връзка между микроорганизмите и човека. Нарушеният баланс вследствие на наследственост или настъпили промени, независимо под въздействието на какви фактори, може да причинят патологични промени в храносмилателната система. Такива фактори, които могат да повлияят на състава на чревната микрофлора, са свързани с промени във физиологията на приемника (стареенето, стреса, здравословното състояние), със състава на храната и външни фактори като замърсяването от патогенни микроорганизми и приема на медикаменти, особено на антибиотици.
В изявление на Световната здравна организация (СЗО) от 1994 г., пробиотиците се считат за следващият по значимост защитен механизъм, когато общите антибиотици се оказват неактивни поради намаляване чувствителността на организма към тях. Използването на пробиотици в този случай се нарича лечение с микробна намеса. След няколко години, през 2001 г. Световната здравна организация (СЗО) и Организацията за прехрана и земеделие към Организацията на Обединените нации определят пробиотиците като живи организми, които когато се приемат в необходимите количества могат да имат положително влияние върху човешкото здраве.
Пробиотици и стомашно-чревната система
Благотворните ефекти на пробиотиците са описани в различни проучвания като в началото са използвани за лечение на диария, а по-късно главно за чревно-възпалителни болести. От статии, които оценяват разултатите от различни проучвания в тази област, т.е. имат ли положителен ефект пробиотиците при стомашно-чревните заболявания, към които освен споменатите по-горе се отнасят също диария и рак на дебелото черво, проличава ефективността на лечението с пробиотици, която зависи от дозата, вида и продукта. Употребата им повишава производството на имуноглобулини като IgA, намалява приозводството на възпалителни фактори и укрепва чревна бариера.
Основните характеристики на един добър пробиотик
- Един добър пробиотик съдържа щамове, които са безопасни и ефективни;
- Трябва да предпазва пробиотичните бактерии и да ги пренася безопасно до червата, където е тяхното поле на действие;
- Да се запази броя на бактериите, съдържащи се в една капсула, до изтичане срока на годност на опаковката;
- Да не съдържа химични добавки.
Кога се употребяват пробиотици?
- По време на лечение с антибиотици;
- При диария;
- При гинекологични или урологични възпаления;
- При нетърпимост към лактоза;
- При запек;
- При инфекция с хеликобактерия пилори.
Защо е важен балансът в стомашно-чревния тракт?
Храносмилането и усвояването на хранителните вещества, набавени чрез храната, се извършват от стомашно-чревната система.
Стомашно-чревният тракт представлява "бариера", която възпрепятства навлизането на фактори, които могат да бъдат вредни за човешкия организъм и поради това грижата за него се свързва с добро здраве.