Пребиотиците са несмилаеми, отчасти ферментирали вещества, които стимулират развитието и/или функцията на полезните микроорганизми в червата и имат благотворни резултати за госпоприемника.
Чревните проблеми са едни от основните на общественото здраве. За добро функциониране на храносмилането е важна микрофлората. Начин да се запази този баланс е консумацията на пребиотици.
Олигозахаридите са тези, които подпомагат развитието на микроорганизми и повишаването на съпротивата срещу навлизането на болестотворни организми. Изследвания с животни показват, че употребата на пребиотици може да помогне за профилактика и лекуване на диария. Други проучвания на новородени животни показват, че приемът на комбинация от пребиотици (млечни захариди / фруктоолигозахариди, инулин / млечни олигозахариди) намаляват честотата на поява на треска и възпаления. Въпреки положителните резултати, произтичащи от различни изследвания, все още не е напълно изяснен приемът на пребиотици и тяхното действие върху диарията.
От резултатите на друго проучване излиза, че фруктоолигозахаридите (FOS) имат ниска калоричност, не предизвикват кариес, намаляват стойностите на холестерина и триглицеридите, както и подпомагат развитието на бифидобактериите в дебелото черво. Други факти показват, че промените в храносмилателната система, както и във физиологията на червата, микрофлората и мукозния имунен отговор на лигавиците имат връзка с възрастта. Също така има признаци, че приемът на пребиотици има благотворен ефект върху улцерозния колит. Във всеки случай са необходими по-нататъшни анализи, за да могат да не направят заключения. Новообразуванията на дебелото черво са най-често срещаната форма на рак. Лечението най-често е свързано с много усложнения. Ето защо, днес са необходими нови възможности за лечение. Приемането на пребиотици или пробиотици, или комбинация от тях (синбиотици) се оказва нова възможност за лечение. Изследванията показват обратната връзка между консумация на пробиотици и пребиотици и диагностициране на рак на дебелото черво чрез различни методи на действие като стимулиране на имунен отговор, намаляване на възпалението и директно възпрепятстване на образуването на ракови клетки.
От едно проучване, извършено върху редица фактори, като баластни вещества, метионин, фолиева киселина, витамин D и Е, калций, селен и ресвератрол, както и пробиотици и пребиотици, се оказва, че тези вещества допринасят за профилактика при рак на дебелото черво. Лабораторни проучвания показват противодействието на тези вещества при поява на язви. Полизахаридните растителни клетъчни стени играят важна роля за нашето здраве. Баластните вещества действат като пребиотици върху червата, а някои растителни полизахариди имат още по-важно действие за човешкото здраве. Във всеки случай биохимичният начин на действие на тези вещества все още не е добре проучен. Трябва да се спомене, че олигозахаридите, на базата на фруктоза или захароза се използват в много продукти, но преди всичко в освежителни напитки като изкуствени подсладители.
Тези химични вещества действат и като пробиотици. Особено внимание се отделя през последните години на олигозахаридите или глюколизираните производни върху клетките или клетъчните мембрани или техните функции като инфектирането и разпространяването на туморни образувания. От тези данни става ясно, че предизвикателството е в това, да се разработят изкуствени съставки, които да имат достъп до тези процеси. Като цяло съществува впечатлението, че употребата на пребиотици е концентрирана върху укрепване на бифидобактериите на чревната микрофлора.
Добър отговор за това, защо е толкова важно в червата да има множество бифидобактерии, е констатацията, че майчиното мляко предлага на червата среда, богата на бифидобактерии. Тук става въпрос за ситуация, свързана с ползите за здравето. Червата може да се разглеждат като метаболитно приспособим и бързо възобновяем орган. Фруктоолигозахаридите се съдържат в много естествени източници, сред които лук, чесън, аспержи и банани. Захарите в тези хранителни продукти не се метаболизират от ензимите на тънкото черво, но от микроорганизмите в него. От тези реакции се образуват късоверижни карбоксилни киселини, L-лактат, въглероден диоксид, водород и други метаболити. В други изследвания се представя действието на пребиотиците върху алергии. Фактите показват, че пребиотиците влияят върху профилактиката на заболяването, а не върху лечението на вече съществуваща болест. Някои анализи или мета-анализи обаче показват както за пребиотиците и пробиотиците, така и за синбиотиците, противоречиви резултати, така че все още не е препоръчително прилагането им срещу алергии.