Мастни киселини - какво представляват?

Храната на човека се състои от три групи макроелементи - протеините, въглехидратите и мазнините.

Мазнините, които поемаме чрез храната, имат важна биологична роля, тъй като:

са структурни компоненти на клетките;
са основна форма за съхранение на енергия в организма;
изолират и защитават органите;
изходни вещества са на много биологични молекули.

Под каква форма да приемаме мазнини и кои са хранителните източници?

Липидите, които си набавяме чрез храната са главно триглицериди. Те се намират в храни от животински произход като мазнините в месото, сланина, карантии, колбаси и масло, но също и в растителни продукти като зехтин, сусамово масло, слънчогледово олио и ленено масло.

Какво представляват триглицеридите?

Триглицеридите са съединения, състоящи се от глицерол скелет и три мастни киселини. Мастните киселини са въглеродни вериги, които завършват с една карбоксилна група (COOH). Единият край на веригата е карбоксилната група, а другият се нарича омега. В зависимост от мястото, където се намира първата двойна връзка от края омега, произлизат и наименованията Омега-3, Омега-6 и Омега-9.

Кои са категориите на мастните киселини?

Мастните киселини се делят на наситени и ненаситени. Наситени мастни киселини (SFA) са тези, които не образуват нито една двойна връзка по дължината на веригата (напр. палмитинова, стеаринова, и т.н.). Тези мазнини се съдържат в храни от животински произход и многобройни проучвания през последните години свързват прекомерната им употреба с повишаване риска от сърдечно-съдови заболявания и затлъстяване. Една проста ненаситена мастна киселина, мононенаситената (MUFA) омега-9 мастна киселина, т.е. с една двойна връзка, е олеиновата киселина (oleic acid), която се съдържа предимно в зехтина. Когато ненаситени мастни киселини имат не една, а повече двойни връзки, се наричат полиненаситени мастни киселини (PUFA). Представени са основно от две семейства - Омега-6 и Омега-3 мастни киселини. Участват в жизнените функции на клетъчните мембрани и се явяват прекурсорни вещества на молекули, които направляват клетъчния метаболизъм.

Линолова киселина (linoleic acid) и алфа-линоленова киселина (a-linolenic) са най-простите Омега-6 и Омега-3 мастни киселини съответно, които се считат за необходими, тъй като не се синтезират от човешкия организъм.

От тези две мастни киселини след известен брой химични реакции се получават EPA и DHA. Мастните киселини с дълги вериги, (VLCPUFA), произтичащи от метаболизма на PUFA, са съществени компоненти на фосфолипидите и въздействат на важни функции в организма. Те същевременно са прекурсори на икосаноидите - тип мастни киселини за регулиране на съдовия тонус, натрупване на тромбоцити и възпалителни реакции, пряко свързани с атеросклеротичната дейност. Много проучвания имат за цел да изследват благоприятните ефекти на Омега-3 полиненаситени дълговерижни мастни киселини (VLCPUFA) върху нервната система, при намаляване риска от сърдечно-съдови събития, захарен диабет, потискане растежа на сърдечни тумори, при регулиране генната експресия, при противовъзпалителните функции и потенциалното намаляване на липидите. За провеждането на по-голяма част от тези изследвания са използване рибени масла, които са богати на Омега-3 мастни киселини, EPA и DHA.

Коя е била първоначално причината да се изследват Омега-3 мастните киселини?

Отговорът е: "Парадокс на ескимосите". Въпреки че за тях е характерно хранене, богато на мазнини, рискът от поява на коронарни заболявания на сърцето е нисък. По-нататъшните изследвания показват, че това се дължи на факта, че те консумират предимно тлъсти риби, богати на EPA и DHA.

Ретроспективни проучвания показват, че обратният ефект на Омега-3 мастни киселини при коронарна болест на сърцето е доказан в многобройни изследвания при хора, опитни животни и изкуствено създадени клетки. Омега-3 мастните киселини предотвратяват заболявания на сърцето чрез следните действия:

предотвратяване на аритмиите;
имат противовъзпалителен ефект (потискат синтеза на възпалителни молекули);
са прекурсори на простагландини и левкотриени;
оказват антитромбоцитно действие;
имат липидонамаляваща дейност чрез намаляване на триглицеридите;
потискат атеросклерозата.

Световната Здравна организация подкрепя тези изследвания, които показват, че хора с проявен риск от поява на сърдечни заболявания могат да се възползват от приемането на Омега-3 мастни киселини (EPA и DHA). Споменава се също така, че съществуват мета-анализи на проучвания, където употребата на Омега-3 мастни киселини, както чрез храна, така и чрез добавки не е намалила риска от сърдечно-съдови заболявания. От друга страна, не съществуват данни, показващи че хората трябва да прекратят употребата им, а просто са необходими допълнителни изследвания. Трябва да се отбележи, че промяната в храненето не трябва да бъде едностранна, тъй като за здравето на сърцето роля играят и други фактори като:

цялостното здравословно хранене, т.е. увеличение на приема на плодове, зеленчуци, бобови растения и фибри, намаляване консумацията на сол и червено месо, умерена употреба на млечни продукти;
редовните физически упражнения;
избягване на тютюнопушенето.

Ефектът на омега-3 мастни киселини върху нервната система.

Тъй като човешкият мозък се състои 60% от мазнини, в продължение на години се забелязва, че мастните киселини имат значителен ефект за гладкото протичане на функциите в него. Следователно нарушения в баланса им се свързват с различни умствени заболявания.

Проучване, в което се извършва мета-анализ на научните изследвания при хора с проблеми в настроението или депресия, показва, че Омега-3 мастни киселини имат положителен ефект върху тези проблеми, но резултатите не са достатъчни, за да се направят окончателни изводи.

Друго проучване, извършено при плъхове показва, че дългосрочният прием на EPA и DHA има антидепресантно действие.

Употребата на Омега-3 мастни киселини при жени в напреднала възраст намалява симптомите на депресия, подобрява липидния профил и повишава качеството на живот.

Ролята на DHA е в по-малка степен изяснена, но в комбинация с EPA показва благоприятен ефект, когато се прилага в умерени дози. Проучванията при животните показали, че концентрацията на омега-3 мастни киселини в мозъка и особено DHA може да бъде свързана с появата на депресия при жени след раждане. Изследователите стигат до извода, че намаляването на мастните киселини в мозъка се свързва с появата на следродилната депресия, която е често срещано разстройство. Много изследвания се извършват в тази област и доколко Омега-3 мастните киселини влияят на психиката на жените след раждането, но данните са все още в начален етап и са необходими допълнителни изследвания.

При юношите обаче резултатите се променят в зависимост от пола. Употребата на рибено масло се свързва с намалена вероятност от поява на симптоми на депресия при момчетата, докато това не се забелязва при момичетата.

Мета-анализ на 14 проучвания показва, че намалените нива на този вид мастни киселини се свързва с патогенезата на депресията.

Влиянието на Омега-3 мастни киселини върху паметта.

В днешно време голяма част от населението са представители на третата възраст, което се дължи на факта, че продължителността на живот се повишава. В резултат се увеличават заболяванията, свързани с тази възраст, като лошата когнитивна функция на мозъка и деменция. И така, през последните години множество изследвания насочват усилията си към разрешаването на този проблем като едно от решенията, които се проучват, е употребата на Омега-3 мастни киселини. Това е така, тъй като епидемиологични изследвания предполагат вероятната връзка между приема на рибено масло и намаления риск от поява на деменция. Последните изследвания показват, че придържането към хранене от средиземноморски тип се свързва с доброто функциониране на когнитивната дейност. Разбира се, тъй като изследването е още в начален стадий, не могат да се дават хранителни препоръки, но със сигурност употребата на рибено масло, растителни мазнини, необработени зърнени храни и избягването на храни с добавена захар и умерената употреба на алкохол трябва да се насърчават.

Конкретно защитната роля на Омега-3 по време на растежа и стареенето е доказана при опитни животни и изкуствено създадените клетки, но за окончателното извеждане на становища трябва да се проведат допълнителни изследвания върху хора.

Масло от вечерна иглика

Маслото от вечерна иглика се съдържа в растението Oenothera biennis. Това растение, известно с много имена се е срещало първоначално само в Америка, но вече е широко разпространено и в Европа. Листата му са се използвали като компреси при синини и лечение на рани, както и за вътрешна употреба при стомашно-чревни проблеми и болки в гърлото. Маслото се използва за лечение на заболявания като атопичния дерматит, ексеми и ревматоиден артрит. От изследвания става ясно, че съдържанието му на y-линолова киселина се свързва с благоприятните ефекти, които оказва. Също така използването на маслото се свързва с облекчаване симптомите при менопаузата и болки в гърдите, но са необходими по-структурирани изследвания за достигане до окончателни изводи. През последните години се изследва неговото влияние при болести като захарен диабет, астма, рак и шизофрения. Маслото действа лечебно директно чрез необходимите мастни киселини, които съдържа, но и косвено чрез влиянието си върху синтеза на възпалителни клетки.